20.04.2016 г., 21:03 ч.

Шепа пръст 

  Поезия » Друга
326 0 2

Стрелките пак са спрели

забодени във мен

и чувства остарели

разрязват този ден.

Сърцето не, не чува

стои във две ръце.

Умът ми се преструва,

че спомени плете.

Заплита и разплита

най тъжният си миг.

Не плачи и не пита -

ни стон, ни смях, ни вик!

Крепя го във ръцете

с препълнена душа.

И пламък да му свети

и малко тъмнина.

Стрелките пак са спрели

и сякаш са ми Кръст,

а облаците бели

напомнят шепа пръст.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??