Шепа пръст
Стрелките пак са спрели
забодени във мен
и чувства остарели
разрязват този ден.
Сърцето не, не чува
стои във две ръце.
Умът ми се преструва,
че спомени плете.
Заплита и разплита
най тъжният си миг.
Не плачи и не пита -
ни стон, ни смях, ни вик!
Крепя го във ръцете
с препълнена душа.
И пламък да му свети
и малко тъмнина.
Стрелките пак са спрели
и сякаш са ми Кръст,
а облаците бели
напомнят шепа пръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
