27 нояб. 2017 г., 01:18

Шепне гората

1.2K 15 39

Шепне гората със клони вълшебни -
вика ме приказен глас:
"Идвай, дете, цвят и билки целебни
сбрала съм в пазвата аз.

 

Сутрин разпръсквам уханна омая
чак до големия град.
Който отвори сърце, ще познае
тайнствен и прелестен свят.

 

В него стотици животни и твари
бродят под общ небосвод.
Слънце и въздух - едни господари,
дават на всичко живот.

 

Пойните птички откриват напролет
в моите дебри подслон,
с песен отмарят от дългия полет,
после оплитат си дом.

 

В техния глас се заслушай, детенце,
тихо в тревата легни,
после от моята свежест парченце
в теб наобратно вземи!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Свилен, Петя!
  • Красивата природа, красиво възхвалена! Благодаря за споделеното!
  • добре звучи
    5 от мен
  • Прегръдки, мили Руми и Иржи!
  • Ох,Меги,от кое по-напред да се възхитя?!Чета този стих и тактувам с крак,ами не сбърках нито един такт,толкова добре си ги отмерила!!А съдържанието....ползата от гората,толкова мило поднесено!Нямам повече думи,прекрасна си!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...