27 nov 2017, 1:18

Шепне гората

1.3K 15 39

Шепне гората със клони вълшебни -
вика ме приказен глас:
"Идвай, дете, цвят и билки целебни
сбрала съм в пазвата аз.

 

Сутрин разпръсквам уханна омая
чак до големия град.
Който отвори сърце, ще познае
тайнствен и прелестен свят.

 

В него стотици животни и твари
бродят под общ небосвод.
Слънце и въздух - едни господари,
дават на всичко живот.

 

Пойните птички откриват напролет
в моите дебри подслон,
с песен отмарят от дългия полет,
после оплитат си дом.

 

В техния глас се заслушай, детенце,
тихо в тревата легни,
после от моята свежест парченце
в теб наобратно вземи!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Свилен, Петя!
  • Красивата природа, красиво възхвалена! Благодаря за споделеното!
  • добре звучи
    5 от мен
  • Прегръдки, мили Руми и Иржи!
  • Ох,Меги,от кое по-напред да се възхитя?!Чета този стих и тактувам с крак,ами не сбърках нито един такт,толкова добре си ги отмерила!!А съдържанието....ползата от гората,толкова мило поднесено!Нямам повече думи,прекрасна си!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...