AnaMarina (Яна)
30 331

22 мар. 2018 г., 15:48

Шепот

Поэзия

557 3 3

Сняг кротичко вали.

Тиха мисъл в мен шепти.

Студено ли е или не,

навън ме чака звездното небе.

В нощни дебри да се скрия,

от студен ручей аз да пия.

С звяр в душата да разкрия

една любов, която да затрия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

DaisyMayBlow (Екатерина)

Колко объркан понякога умът е, но мисълта за смърт е смъртната заблуда, която душите ни терзае. И защо е всичко туй? Измамни са тез усещания и когато ги отхвърлим - нищо никъде тъй лесно не "умира", а само плод е на мисълта човешка.

2018-03-25T23:02:15+03:00
AnaMarina (Яна)

Както в повечето случаи - тръгвам да пиша за едно и пак завършвам с нещо умиращо. Ха-ха

2018-03-22T16:52:07+02:00
imperfect (Яна)

Финалът е един път! Браво!

2018-03-22T16:50:44+02:00

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0