AnaMarina (Яна)
310 411
22 мар. 2018 г., 15:48

Шепот 

  Поэзия
385 3 3

Сняг кротичко вали.

Тиха мисъл в мен шепти.

Студено ли е или не,

навън ме чака звездното небе.

 

В нощни дебри да се скрия,

от студен ручей аз да пия.

С звяр в душата да разкрия

една любов, която да затрия.

 

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Колко объркан понякога умът е, но мисълта за смърт е смъртната заблуда, която душите ни терзае. И защо е всичко туй? Измамни са тез усещания и когато ги отхвърлим - нищо никъде тъй лесно не "умира", а само плод е на мисълта човешка.
  • Както в повечето случаи - тръгвам да пиша за едно и пак завършвам с нещо умиращо. Ха-ха
  • Финалът е един път! Браво!
Предложения
: ??:??