AnaMarina (Яна)
308 412
22.03.2018 г., 15:48 ч.

Шепот 

  Поезия
343 3 3

Сняг кротичко вали.

Тиха мисъл в мен шепти.

Студено ли е или не,

навън ме чака звездното небе.

 

В нощни дебри да се скрия,

от студен ручей аз да пия.

С звяр в душата да разкрия

една любов, която да затрия.

 

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко объркан понякога умът е, но мисълта за смърт е смъртната заблуда, която душите ни терзае. И защо е всичко туй? Измамни са тез усещания и когато ги отхвърлим - нищо никъде тъй лесно не "умира", а само плод е на мисълта човешка.
  • Както в повечето случаи - тръгвам да пиша за едно и пак завършвам с нещо умиращо. Ха-ха
  • Финалът е един път! Браво!
Предложения
: ??:??