26 мая 2012 г., 15:22

Шепот бял

784 0 0

На кея - сам, снага изправил,

за теб сърцето си оставил,

пак свиря нашия сигнал -

мелодия на шепот бял.

 

Стоя замислен в здрача летен,

забравен като евтин дар,

като роман, във миналото четен,

събиращ прах и твърде стар.

 

А там, далеч, вълни тъгуват

за слънчева игра с милувка

и чайки с писък в тях лудуват

да грабнат своята целувка.

 

Танцуват стари раковини,

подскачат капките солени,

по плажа пясъчните кули

очи обръщат изумени.

 

Вълните пеят във прибоя,

погалени с усмивка нежна,

зад тях останал е покоя

на морска шир, луна и вечност.

 

На кея - сам, по теб унесен,

аз чаках цяло лято, есен,

морето свиреше сигнал -

мелодия на шепот бял.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...