May 26, 2012, 3:22 PM

Шепот бял

  Poetry » Love
778 0 0

На кея - сам, снага изправил,

за теб сърцето си оставил,

пак свиря нашия сигнал -

мелодия на шепот бял.

 

Стоя замислен в здрача летен,

забравен като евтин дар,

като роман, във миналото четен,

събиращ прах и твърде стар.

 

А там, далеч, вълни тъгуват

за слънчева игра с милувка

и чайки с писък в тях лудуват

да грабнат своята целувка.

 

Танцуват стари раковини,

подскачат капките солени,

по плажа пясъчните кули

очи обръщат изумени.

 

Вълните пеят във прибоя,

погалени с усмивка нежна,

зад тях останал е покоя

на морска шир, луна и вечност.

 

На кея - сам, по теб унесен,

аз чаках цяло лято, есен,

морето свиреше сигнал -

мелодия на шепот бял.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...