Шепотът на стрелките
Шепотът на стрелките
Има ли място в ежедневието за мечти?
Неспирно времето лети и лети.
Изгубени сме, читателю, двамата с тебе,
глуха забрава и нас ще отвее.
Без почивка часовникът пее и тиктака.
Заслушва ли се някой, времето не чака.
Немир и грижи в хорските души,
стрелката не спира, не спира да върти.
Там, навън, нейде в мъглата,
дете без обувка в забвение чака.
Отсреща куче лае, а детето знае,
нищо няма и всичко има, то мечтае...
Шепот, вятър, трънен венец,
в студа се топли малкият страдалец.
Затънал в мисли, в мрака отнесен,
може би има край часовниковата песен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миро Милев Все права защищены
