Шепотът на стрелките
Шепотът на стрелките
Има ли място в ежедневието за мечти?
Неспирно времето лети и лети.
Изгубени сме, читателю, двамата с тебе,
глуха забрава и нас ще отвее.
Без почивка часовникът пее и тиктака.
Заслушва ли се някой, времето не чака.
Немир и грижи в хорските души,
стрелката не спира, не спира да върти.
Там, навън, нейде в мъглата,
дете без обувка в забвение чака.
Отсреща куче лае, а детето знае,
нищо няма и всичко има, то мечтае...
Шепот, вятър, трънен венец,
в студа се топли малкият страдалец.
Затънал в мисли, в мрака отнесен,
може би има край часовниковата песен.
© Миро Милев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви !!!
-
Докато съществуват хора на Земята часовниковата песен ще се носи. Поздравления, младежо! Успехи!!!
-
Състраданието е талант за много малко хора вече,а при теб се стича по душата и те прави добър човек!Харесах!
-
Благодаря !
Поздрав! -
Много ми хареса стиха ти!
Има място и време за всичко!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
