Шепотът на стрелките

14 ene 2014, 21:06

Poesía » Otra

748 0 5

Има ли място в ежедневието за мечти?
Неспирно времето лети и лети.
Изгубени сме, читателю, двамата с тебе,
глуха забрава и нас ще отвее.

Без почивка часовникът пее и тиктака.
Заслушва ли се някой, времето не чака.
Немир и грижи в хорските души,
стрелката не спира, не спира да върти.

Там, навън, нейде в мъглата,
дете без обувка в забвение чака.
Отсреща куче лае, а детето знае,
нищо няма и всичко има, то мечтае...

Шепот, вятър, трънен венец,
в студа се топли малкият страдалец.
Затънал в мисли, в мрака отнесен,
може би има край часовниковата песен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yserd (Миро Милев)

2014-01-17T12:19:49+02:00

Благодаря Ви !!!
bojenski (Иван Иванов)

2014-01-16T16:47:08+02:00

Докато съществуват хора на Земята часовниковата песен ще се носи. Поздравления, младежо! Успехи!!!
M1234567891 (Миночка Митева)

2014-01-15T12:32:13+02:00

Състраданието е талант за много малко хора вече,а при теб се стича по душата и те прави добър човек!Харесах!
yserd (Миро Милев)

2014-01-14T22:40:32+02:00

Благодаря !
Поздрав!
Sanvali (Санвали)

2014-01-14T21:51:30+02:00

Много ми хареса стиха ти!
Има място и време за всичко!
Поздрав!