yserd (Миро Милев)
43 25
14.01.2014 г., 21:06 ч.

Шепотът на стрелките 

  Поезия » Друга
751 0 5

Шепотът на стрелките


Има ли място в ежедневието за мечти?
Неспирно времето лети и лети.
Изгубени сме, читателю, двамата с тебе,
глуха забрава и нас ще отвее.


Без почивка часовникът пее и тиктака.
Заслушва ли се някой, времето не чака.
Немир и грижи в хорските души,
стрелката не спира, не спира да върти.


Там, навън, нейде в мъглата,
дете без обувка в забвение чака.
Отсреща куче лае, а детето знае,
нищо няма и всичко има, то мечтае...


Шепот, вятър, трънен венец,
в студа се топли малкият страдалец.
Затънал в мисли, в мрака отнесен,
може би има край часовниковата песен.

© Миро Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви !!!
  • Докато съществуват хора на Земята часовниковата песен ще се носи. Поздравления, младежо! Успехи!!!
  • Състраданието е талант за много малко хора вече,а при теб се стича по душата и те прави добър човек!Харесах!
  • Благодаря !
    Поздрав!
  • Много ми хареса стиха ти!
    Има място и време за всичко!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??