Крачка по крачка, подир баир.
Човеци образуващи форма на змия,
криволичат по неотъпкана земя.
Пълзят между старостта и младостта,
шест красиви души, но там са една.
Без да говорят, разбират се.
Без да пеят, усмихват се.
Планината поздравява ги със полъх лек,
дъхът и свеж.
Кратък студ, дъждец и после пак усмихва се
със залеза свиреп.
Хоризонта е назъбен в розово, ...