Шест красиви души
968
0
2
Крачка по крачка, подир баир.
Човеци образуващи форма на змия,
криволичат по неотъпкана земя.
Пълзят между старостта и младостта,
шест красиви души, но там са една.
Без да говорят, разбират се.
Без да пеят, усмихват се.
Планината поздравява ги със полъх лек,
дъхът и свеж.
Кратък студ, дъждец и после пак усмихва се
със залеза свиреп.
Хоризонта е назъбен в розово,
а шест красиви души отпиват бавно глътки топъл чай.
Ала не той ги топли , там на голия връх.
Времето спира с последния слънчев лъч.
Останали в безкрайността,
шест красиви души, като една.
© Константин Георгиев All rights reserved.
Така ме разсмя