24 июн. 2016 г., 20:46  

Шесто чувство

802 3 17

Шесто чувство

 

 

Не беше лунен лъч през май,

погалил моята тъга...

Ни чувство някакво за рай,

нито изгряваща дъга...

 

Не беше нощ, ни тих ветрец

разхвърлил моите коси...

Ни аромат, ни лек дъждец

над мен неспиращ да роси...

 

Не беше шепот, нито вик,

болка, трепнала отляво...

Дъх някакъв, незнаен лик

сред съня ми властващ диво...

 

Не беше ласка, нито цвят,

скъп спомен, влюбени следи...

Най-свидното на този свят...

и то не беше..., беше ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....