24 июн. 2016 г., 20:46  

Шесто чувство

806 3 17

Шесто чувство

 

 

Не беше лунен лъч през май,

погалил моята тъга...

Ни чувство някакво за рай,

нито изгряваща дъга...

 

Не беше нощ, ни тих ветрец

разхвърлил моите коси...

Ни аромат, ни лек дъждец

над мен неспиращ да роси...

 

Не беше шепот, нито вик,

болка, трепнала отляво...

Дъх някакъв, незнаен лик

сред съня ми властващ диво...

 

Не беше ласка, нито цвят,

скъп спомен, влюбени следи...

Най-свидното на този свят...

и то не беше..., беше ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...