Шесто чувство
Не беше лунен лъч през май,
погалил моята тъга...
Ни чувство някакво за рай,
нито изгряваща дъга...
Не беше нощ, ни тих ветрец
разхвърлил моите коси...
Ни аромат, ни лек дъждец
над мен неспиращ да роси...
Не беше шепот, нито вик,
болка, трепнала отляво...
Дъх някакъв, незнаен лик
сред съня ми властващ диво...
Не беше ласка, нито цвят,
скъп спомен, влюбени следи...
Най-свидното на този свят...
и то не беше..., беше ти...
© Светла Асенова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...