Шесто чувство
Шесто чувство
Не беше лунен лъч през май,
погалил моята тъга...
Ни чувство някакво за рай,
нито изгряваща дъга...
Не беше нощ, ни тих ветрец
разхвърлил моите коси...
Ни аромат, ни лек дъждец
над мен неспиращ да роси...
Не беше шепот, нито вик,
болка, трепнала отляво...
Дъх някакъв, незнаен лик
сред съня ми властващ диво...
Не беше ласка, нито цвят,
скъп спомен, влюбени следи...
Най-свидното на този свят...
и то не беше..., беше ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
...
