24.06.2016 г., 20:46 ч.
Шесто чувство
Шесто чувство
Не беше лунен лъч през май,
погалил моята тъга...
Ни чувство някакво за рай,
нито изгряваща дъга...
Не беше нощ, ни тих ветрец
разхвърлил моите коси...
Ни аромат, ни лек дъждец
над мен неспиращ да роси...
Не беше шепот, нито вик,
болка, трепнала отляво...
Дъх някакъв, незнаен лик
сред съня ми властващ диво...
Не беше ласка, нито цвят,
скъп спомен, влюбени следи...
Най-свидното на този свят...
и то не беше..., беше ти...
© Светла Асенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, приятелче!
Много ме радва твоето внимание... -
... -
Топли редове, Светла.
-
Благодаря ти, Деси!
Радвам се, че беше тук... -
Изключително стойностно стихотворение! Отваря сърцето!
-
Дълго писах в резеда,
сега на розовото казах "Да!".
Да ми е майско все в душата,
да ми е леко на крилата. -
... защо ме мъчиш в розов цвят,
уханен и влудяващ,
по черно ходи този свят,
ти жрица се явяваш... -
Благодаря ви, момчета!
Толкова много ме трогнахте... -
Много - много ми хареса подхода на творбата, повтарящите се отрицателни сравнения "не беше...", които придават и засилват емоцията на лирическата по неиния любим. Поздравления от мен и най- висока оценка!
-
Едно завладяващо шесто чувство и в него беше ти.
Красиво и перфектно!
Поздрав от мен! -
...
-
Е, завърна се и ще има да четем.
-
Благодаря ти, Мариан!
Толкова си мил...
Скъпа, Йонка, не ти, аз ти благодаря!
Заповядай отново... -
Благодаря за хубавият стих. Поздрави
-
Беше ти...Стихове, които очароват, завладяващо искрени и елегантни! Поздрави!
-
Благодаря!
-
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Отново започва деня ми с усмивка заради теб...