24 jun 2016, 20:46  

Шесто чувство

805 3 17

Шесто чувство

 

 

Не беше лунен лъч през май,

погалил моята тъга...

Ни чувство някакво за рай,

нито изгряваща дъга...

 

Не беше нощ, ни тих ветрец

разхвърлил моите коси...

Ни аромат, ни лек дъждец

над мен неспиращ да роси...

 

Не беше шепот, нито вик,

болка, трепнала отляво...

Дъх някакъв, незнаен лик

сред съня ми властващ диво...

 

Не беше ласка, нито цвят,

скъп спомен, влюбени следи...

Най-свидното на този свят...

и то не беше..., беше ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....