29 сент. 2020 г., 18:51

Школото дойде!

570 0 2

Прекрачва се прага

с глъчка голяма

и всеки застава

двама до двама!

 

Звънчето удари.

Отново сме в клас.

Какво ни завари –

поглеждаш в захлас!

 

Отново балони,

отново усмивки.

Децата с помпони

и песни звънливки!

 

И щастие блика

от всяко лице,

сърцето ни вика:

„Школото дойде!”

 

Момченце красиво

подава букет

поглежда срамливо,

а инак – напет!

 

Госпожата млада

поема цветя.

Поглежда с наслада

тез мили деца.

 

Прегръща тя всяко

и гали глава.

Класът ѝ кат ято

разтваря крила.

 

За полет се готвят

в учебната шир.

На пролет ще носят –

знания безспир!

 

19.09.2020г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...