23 сент. 2008 г., 13:41

Щастие

900 0 1
В началото - там няма светлина,
нямаше надежда или топлина.
Сега обличам думите си в рими,
използвам само изрази красиви,
всеки ден откривам ново нещо,
обиквам те по-силно, по-горещо.
Силен съм винаги, щом си до мен,
с теб в сърцето си съм бил роден.
Илюзия ли си? Не искам и да знам,
с теб забравих какво е да си сам.
Сърцето ми е вече само твое,
запазено за теб е всичко мое.
А краят - той все още е далече,
но не ще изгубя щастието вече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Валентинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...