23.09.2008 г., 13:41

Щастие

898 0 1
В началото - там няма светлина,
нямаше надежда или топлина.
Сега обличам думите си в рими,
използвам само изрази красиви,
всеки ден откривам ново нещо,
обиквам те по-силно, по-горещо.
Силен съм винаги, щом си до мен,
с теб в сърцето си съм бил роден.
Илюзия ли си? Не искам и да знам,
с теб забравих какво е да си сам.
Сърцето ми е вече само твое,
запазено за теб е всичко мое.
А краят - той все още е далече,
но не ще изгубя щастието вече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Валентинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...