Sep 23, 2008, 1:41 PM

Щастие

  Poetry » Love
902 0 1
В началото - там няма светлина,
нямаше надежда или топлина.
Сега обличам думите си в рими,
използвам само изрази красиви,
всеки ден откривам ново нещо,
обиквам те по-силно, по-горещо.
Силен съм винаги, щом си до мен,
с теб в сърцето си съм бил роден.
Илюзия ли си? Не искам и да знам,
с теб забравих какво е да си сам.
Сърцето ми е вече само твое,
запазено за теб е всичко мое.
А краят - той все още е далече,
но не ще изгубя щастието вече!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Валентинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...