18 февр. 2025 г., 10:30

Щастие на парцали

369 0 0

Кога започва да вали

и да побелява бора,

отляво в моите гърди

се вдига тежест и умора.

 

Земя с небето се слива,

черта помежду им изчезва,

поле през глава се завива,

с одеало снега що извезва.

 

Като тебе се сгушва, заспива,

не трепва листо, животинка.

Картина безкрайно красива.

Не колкото твойте тръпчинки.

 

Като хляб се небето дроби,

над паница храна що е двора.

Тази гозба със жадни очи,

я изпивам аз на прозореца.

 

И с тебе сме вкъщи сами.

Вече накрая на спора.

Нека сняг да вали,

да побелее и бора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...