18.02.2025 г., 10:30

Щастие на парцали

368 0 0

Кога започва да вали

и да побелява бора,

отляво в моите гърди

се вдига тежест и умора.

 

Земя с небето се слива,

черта помежду им изчезва,

поле през глава се завива,

с одеало снега що извезва.

 

Като тебе се сгушва, заспива,

не трепва листо, животинка.

Картина безкрайно красива.

Не колкото твойте тръпчинки.

 

Като хляб се небето дроби,

над паница храна що е двора.

Тази гозба със жадни очи,

я изпивам аз на прозореца.

 

И с тебе сме вкъщи сами.

Вече накрая на спора.

Нека сняг да вали,

да побелее и бора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...