Щастие на парцали
Кога започва да вали
и да побелява бора,
отляво в моите гърди
се вдига тежест и умора.
Земя с небето се слива,
черта помежду им изчезва,
поле през глава се завива,
с одеало снега що извезва.
Като тебе се сгушва, заспива,
не трепва листо, животинка.
Картина безкрайно красива.
Не колкото твойте тръпчинки.
Като хляб се небето дроби,
над паница храна що е двора.
Тази гозба със жадни очи,
я изпивам аз на прозореца.
И с тебе сме вкъщи сами.
Вече накрая на спора.
Нека сняг да вали,
да побелее и бора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Аянски Всички права запазени