18 июл. 2019 г., 08:34

Щастливият нещастник

1.5K 0 0

 

С тези скъсани обувки за жалост,

странна буболечка съм в гнездо,

на пърхащи пчелички в радост.

Черната овца в милионно стадо.

 

Любовта за мен е чак на луната,

изстрелвам се, но ракетата пада.

Хубав е живота на земята

нищо, че не вкусвам сладост.

 

Без пари няма хубаво вино,

няма свежи усмивки на приятели.

Потъвам в бездната дълбоко

и хвърлят шепи пръст предатели.

 

Ще възкръсна, розата когато цъфне,

под дъждът черупката ми ще се пукне.

Под светлината в сянка ще запее пролетта

със звук небрежен, по нотите на любовта.

 

Желая вятър от нежни милувки,

но ще се задоволя с нежна усмивка.

За жалост нямам здрави обувки,

ще ми дадеш ли поне една целувка?

 

Вървя по пътя с окървавени крака,

имам само въздух и тежка въздишка.

Бях нещастен, че нямах обувки,

докато не срещнах човек без крака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вергил Вергилов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

30 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...