С тези скъсани обувки за жалост,

странна буболечка съм в гнездо,

на пърхащи пчелички в радост.

Черната овца в милионно стадо.

Любовта за мен е чак на луната,

изстрелвам се, но ракетата пада.

Хубав е живота на земята

нищо, че не вкусвам сладост.

Без пари няма хубаво вино,

няма свежи усмивки на приятели.

Потъвам в бездната дълбоко

и хвърлят шепи пръст предатели.

Ще възкръсна, розата когато цъфне,

под дъждът черупката ми ще се пукне.

Под светлината в сянка ще запее пролетта

със звук небрежен, по нотите на любовта.

Желая вятър от нежни милувки,

но ще се задоволя с нежна усмивка.

За жалост нямам здрави обувки,

ще ми дадеш ли поне една целувка?

Вървя по пътя с окървавени крака,

имам само въздух и тежка въздишка.

Бях нещастен, че нямах обувки,

докато не срещнах човек без крака.