18.07.2019 г., 8:34

Щастливият нещастник

1.5K 0 0

 

С тези скъсани обувки за жалост,

странна буболечка съм в гнездо,

на пърхащи пчелички в радост.

Черната овца в милионно стадо.

 

Любовта за мен е чак на луната,

изстрелвам се, но ракетата пада.

Хубав е живота на земята

нищо, че не вкусвам сладост.

 

Без пари няма хубаво вино,

няма свежи усмивки на приятели.

Потъвам в бездната дълбоко

и хвърлят шепи пръст предатели.

 

Ще възкръсна, розата когато цъфне,

под дъждът черупката ми ще се пукне.

Под светлината в сянка ще запее пролетта

със звук небрежен, по нотите на любовта.

 

Желая вятър от нежни милувки,

но ще се задоволя с нежна усмивка.

За жалост нямам здрави обувки,

ще ми дадеш ли поне една целувка?

 

Вървя по пътя с окървавени крака,

имам само въздух и тежка въздишка.

Бях нещастен, че нямах обувки,

докато не срещнах човек без крака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вергил Вергилов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

30 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...