Jul 18, 2019, 8:34 AM

Щастливият нещастник

1.5K 0 0

 

С тези скъсани обувки за жалост,

странна буболечка съм в гнездо,

на пърхащи пчелички в радост.

Черната овца в милионно стадо.

 

Любовта за мен е чак на луната,

изстрелвам се, но ракетата пада.

Хубав е живота на земята

нищо, че не вкусвам сладост.

 

Без пари няма хубаво вино,

няма свежи усмивки на приятели.

Потъвам в бездната дълбоко

и хвърлят шепи пръст предатели.

 

Ще възкръсна, розата когато цъфне,

под дъждът черупката ми ще се пукне.

Под светлината в сянка ще запее пролетта

със звук небрежен, по нотите на любовта.

 

Желая вятър от нежни милувки,

но ще се задоволя с нежна усмивка.

За жалост нямам здрави обувки,

ще ми дадеш ли поне една целувка?

 

Вървя по пътя с окървавени крака,

имам само въздух и тежка въздишка.

Бях нещастен, че нямах обувки,

докато не срещнах човек без крака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вергил Вергилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...