4 окт. 2009 г., 17:17

Ще...

734 0 9

Ще викам, ще крещя...

и ще те търся.

Ще се разкъсвам

и горя...

Ще те намеря.

Ти там си някъде

в безкрая на мечтите ми.

Ще дам ти себе си

като последен дар.

Ще ти докажа,

че "Я" има.

По-силна е и от пожар...

И никога не ще се спра

да се надбягвам с "Нея".

Тя в мен отдавна си живее -

и теб ще заразя.

Ще те побъркам от любов,

във вените ще почне да тече...

По пясъка на плажа

ще пишеш мойто име

и, гледайки луната,

ще виждаш  ми лицето.

Ще разговаряш със звездите...

Ще... Ще... Ще!!!

И чак тогава устремена

към теб ще се затичам.

Ще те прегърна нежно,

а ти ще кажеш ми: - "Обичам".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....