Отдалече, Любов, ще те мерна.
Ще позная очите ти в миг.
Ще се спъна във пряспата черна,
тротоара ще срещна със вик.
Ще ме вдигнеш с усмивка и ласка
за покритите с кръв колена.
Ще открия как страшно ми пасва
мойта длан в твойта длан да държа.
Ще избъбря задъхано: ”Сорри!”
Ти нали няма как да мълчиш?
Ще отвърнеш: ”Недей да говориш...
да почистим калта, я се виж!” ...