Ще...
Отдалече, Любов, ще те мерна.
Ще позная очите ти в миг.
Ще се спъна във пряспата черна,
тротоара ще срещна със вик.
Ще ме вдигнеш с усмивка и ласка
за покритите с кръв колена.
Ще открия как страшно ми пасва
мойта длан в твойта длан да държа.
Ще избъбря задъхано: ”Сорри!”
Ти нали няма как да мълчиш?
Ще отвърнеш: ”Недей да говориш...
да почистим калта, я се виж!”
Ще останат очите ми сухи –
да не пречат излишни сълзи,
ще те гледам - и няма, и глуха,
а в гърдите ми смут ще пълзи...
Май ще видя звездички по пладне
с тази шантава моя мечта –
ако взема напразно да падна,
току-виж я удавя в калта!
© Нелиса All rights reserved.
