12 сент. 2019 г., 11:22

Ще

542 0 0

                                            

                

                                     Ще поръсим малко сол по цитаделите,

                                     ще нахраним нисшите с любов

                                     и ако ни е писано ще ги намерим

                                     разстроените струни в послеслов.

 

                                    Велможите очакваха присъди,

                                    не питаха за вашите мечти...

                                    Проливайте сълзите си народи,

                                    летейки в агресивен смазващ ход.

 

                                   Ще облечем телата си във бяло

                                   от късчетата емпирийна светлина ...

                                   Нападаха, отстъпваха горките,

                                   строши ги ангел с огнена тръба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Millennium Aquarius Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...