Sep 12, 2019, 11:22 AM

Ще

  Poetry
539 0 0

                                            

                

                                     Ще поръсим малко сол по цитаделите,

                                     ще нахраним нисшите с любов

                                     и ако ни е писано ще ги намерим

                                     разстроените струни в послеслов.

 

                                    Велможите очакваха присъди,

                                    не питаха за вашите мечти...

                                    Проливайте сълзите си народи,

                                    летейки в агресивен смазващ ход.

 

                                   Ще облечем телата си във бяло

                                   от късчетата емпирийна светлина ...

                                   Нападаха, отстъпваха горките,

                                   строши ги ангел с огнена тръба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Millennium Aquarius All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...