12.09.2019 г., 11:22

Ще

536 0 0

                                            

                

                                     Ще поръсим малко сол по цитаделите,

                                     ще нахраним нисшите с любов

                                     и ако ни е писано ще ги намерим

                                     разстроените струни в послеслов.

 

                                    Велможите очакваха присъди,

                                    не питаха за вашите мечти...

                                    Проливайте сълзите си народи,

                                    летейки в агресивен смазващ ход.

 

                                   Ще облечем телата си във бяло

                                   от късчетата емпирийна светлина ...

                                   Нападаха, отстъпваха горките,

                                   строши ги ангел с огнена тръба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Millennium Aquarius Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...