Ще бъда!
Животът си предвидих с точност
до няколко несбъднати късмета.
Случайното изглежда ли нарочно,
щом никога не спираш към успеха?
И мисля си, дали ще съм след края -
частица в необята на Вселената?
Душата ми сред дъсчената стая,
дали ще заживее в моя скелет?
Макар и малко късно да дойдѐ,
нестихващо е моето желание -
да бъда още жив, като човек,
а не поет жадувал за признание.
А може да съм синя пеперуда,
която ще лети между годините.
Ще връща младостта човешка духом,
и с мъдрост ще опрашва съгрешилите...
Или ще съм отварата на билка,
до дъно да ме пият за обичане,
докосването мъжко под престилката,
на дълго недолюбвано момиче...
Ще бъда остро камъче в обувката
на нечие удобство или навик,
отровен трън в петата на преструвката,
с която лицемерието жа̀ли.
Понякога ще бъда изречение,
което ще подрежда всички думи
на клетвите пред Господ за смирение,
изречени от грешника по чудо...
Но времето не бави своя ход
и аз все още стъпвам над земята.
Преди да начертаят моя гроб,
порой ще съм за поменни цветя.
А, ако цъфнат с бързината на късмета ми,
аз облаците с дъх ще разпилея,
прогонил на смъртта си дъждовете,
ще чувам как обичам и живея...
©тихопат.
Данаил Антонов
14.06.2024
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
