Не вярвай, ако пак изчезна!

Това не значи, че съм си отишъл.

Една затръшната врата със нежност, 

прогонва всякакъв любовен смисъл. 

Така, че нямаш да тъжиш, нали? 

Ще ти оставя малко безнадежност. 

Ще помълча докато извалиш 

макар да липсвам неизбежно... 

Недей се вглежда във очите 

на хората и техните лица! 

Мен там ме няма. Не разчитай! 

Ще бъда горе в небесата. 

И, колкото и да ме няма вече, 

ще бъда твоят плач, очакван дъжд, 

из облак да съм жива течност, 

в чиято кална мъка да поникне мъж... 

Стихопат. 

Danny Diester