diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Apr 21, 2020, 9:43 AM

Ще бъда горе...

647 1 1

Не вярвай, ако пак изчезна!

Това не значи, че съм си отишъл.

Една затръшната врата със нежност, 

прогонва всякакъв любовен смисъл. 

Така, че нямаш да тъжиш, нали? 

Ще ти оставя малко безнадежност. 

Ще помълча докато извалиш 

макар да липсвам неизбежно... 

Недей се вглежда във очите 

на хората и техните лица! 

Мен там ме няма. Не разчитай! 

Ще бъда горе в небесата. 

И, колкото и да ме няма вече, 

ще бъда твоят плач, очакван дъжд, 

из облак да съм жива течност, 

в чиято кална мъка да поникне мъж... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0