Марколей
37 11
6 нояб. 2021 г., 12:15

Ще бъда жив 

  Поэзия
460 0 6

Ще бъда жив

 

Не ще изтлеят есенните шуми,
не ще угасне лъча, на моята дъга
щом бродя по-съдбовните бордюри,
в търсене на свещенна доброта. 

 

Не ще угасне споменът в забрава, 
който след мен ще остане на света
вярвайте, че ще бъда аз жарава
и като звезда ще грея към вечността. 

 

Не страдайте... сърцата не мъчете,

когато от мен се откъсне животът, 
знам че е тежко... но очи повдигнете
и ще ме откриете сред небосводът...

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сричките трябва да са равен брой.
  • Чудесно, Марколей! Тогава вярвам, че ще публикуваш и нови неща и вярвам, че те ще са ни интересни.
  • Този стих е писан много, преди да стигна тези години.
  • Всеки е жив, докато е в сърцето на някой друг. Ама на 25 ти е рано да мислиш за това според мен, въпреки, че темата за живота и смъртта ни занимават на всяка възраст. Може да помислиш и поработиш върху ритъма на стихотворението. Може със съвсем леки корекции без да се изменя смисълът да се подобри ида стане по- напевно. Примерно.
    Не ще изтлеят есенните шуми,
    не ще угасне лъч от моята дъга
    щом бродя по-съдбовните бордюри,
    и търся най- свещена доброта.
    Вярно, че аз съмсем не съм автор с най-перфектния ритъм, че да давам акъл... но това не означава, че не обичам когато чета всяка следваща дума да ми идва естествено. Успех!
  • Доброто е вечно! 😊 Хубав стих!
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??