Ще го задраскам оня глупав стих!
Изведох кучето да се изпишка,
да свърши туй-онуй на свобода.
Събрах му екскрементите в торбичка,
към вкъщи бързах да го отведа.
На връщане почувствах силна жажда
и свърнах в близкия аперитив...
Желание усетих в мене да се ражда
след три ракии... Да напиша стих!...
А към перото си човек посяга
най-често и предимно от любов.
И нека хората не се засягат -
за песа си да пиша бях готов!
Отвън, завързан, той сега ме чака,
приседнал до дървото примирен,
сефте не му е тук да среща мрака
и после да се прибере със мен.
Потърсих думи за приятел верен:
привързан, дружелюбен, умен, мил...
Стихът бе стегнат, ритъмът отмерен,
доволен бях какво съм сътворил!...
Навън бе почнало да се здрачава.
От кучето ми – никакви следи.
Подсвирквах, зяпах да не се задава
по уличката тъмна, но уви!
Подвикна ми един съсед наблизо:
„Приятел, кучето ли търсиш ти?...”
Тревожна мисъл мигом ме прониза,
а мракът в мене сякаш се сгъсти...
„Не мога никак, брат, да те зарадвам.
Избяга песът ти, не го търси!
Оттука мина „кучешката сватба” * -
не го очаквай в следващите дни!...”
Да хукне той след някаква си кучка!...
И да зареже верния другар?!...
Е, туй със мен не може да се случи!
Не е достойно за един мъжкар!...
Светът съвременен къде отива?
Със отговора аз не съм готов...
Нима другарството съвсем загива?
За пример давах кучешка любов!
Ще вляза вътре и ще си допия...
И ще осъмна в тоз аперитив...
Наивници във любовта сме ние!
Ще го задраскам оня глупав стих!...
- - -
* - глутница кучета, които съпровождат разгонена кучка.
© Роберт Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Привет, Дари!...
-
ха ха
-
Ирен, Ригит, благодаря ,че наминахте при мен!...
-
Ехаааа Личи си че си кучкар от класа. Еее ма пък ракията ако не ти понася... Пий две три бири... Може като алкохолът е по слаб... И приятела по бързо да се върне от съседните баири...
Супер стихче Браво! -
-
Благодаря ви, Силвия и helpmepaintthestars (Има ли значение) !...Надявам се че сте се забавлявали, но и замислили!...
-
Приятно за четене, увлекателно!!
-
Ха ха ха,голям смях инстинкта е по-силен от тока.Много весел и усмихнат стих,с чудесен ритъм,спокойно се лее и забавлява и даже замисля.Поздрав
-
Благодаря, че ми гостувахте пак, приятели!...
Игнате, питаш ме каква е поуката?... Опитал съм се да кажа, че не върви на добре ...кучешкият свят...За другия не ми се говори изобщо!... -
О колко стихове и аз съм задраскала...вдъхновенито не винаги е полагаемо на заслужилите...но иде реч,че хуморът ти е ненадминат и мъдър.
-
"Наивници във любовта сме ние!" Уви, така е! Комплименти за стихотворението.
-
Природата е по-силна от всичко! Страхотен си, както винаги!
-
Хареса ми! Заради кучка се развалят приятелства от години. Животните се подчиняват на нагона, а хората се водят от глупоста си
-
И каква е поуката?
-
Ау, възмутена съм... От кучето де
-
Забавно!
-
-
Ха-ха, не само на кучетата, на мъжете също им се случва да тичат по някоя си к.чка! Много-много ми хареса, поздравления!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
