Ще го задраскам оня глупав стих!
Изведох кучето да се изпишка,
да свърши туй-онуй на свобода.
Събрах му екскрементите в торбичка,
към вкъщи бързах да го отведа.
На връщане почувствах силна жажда
и свърнах в близкия аперитив...
Желание усетих в мене да се ражда
след три ракии... Да напиша стих!...
А към перото си човек посяга
най-често и предимно от любов.
И нека хората не се засягат -
за песа си да пиша бях готов!
Отвън, завързан, той сега ме чака,
приседнал до дървото примирен,
сефте не му е тук да среща мрака
и после да се прибере със мен.
Потърсих думи за приятел верен:
привързан, дружелюбен, умен, мил...
Стихът бе стегнат, ритъмът отмерен,
доволен бях какво съм сътворил!...
Навън бе почнало да се здрачава.
От кучето ми – никакви следи.
Подсвирквах, зяпах да не се задава
по уличката тъмна, но уви!
Подвикна ми един съсед наблизо:
„Приятел, кучето ли търсиш ти?...”
Тревожна мисъл мигом ме прониза,
а мракът в мене сякаш се сгъсти...
„Не мога никак, брат, да те зарадвам.
Избяга песът ти, не го търси!
Оттука мина „кучешката сватба” * -
не го очаквай в следващите дни!...”
Да хукне той след някаква си кучка!...
И да зареже верния другар?!...
Е, туй със мен не може да се случи!
Не е достойно за един мъжкар!...
Светът съвременен къде отива?
Със отговора аз не съм готов...
Нима другарството съвсем загива?
За пример давах кучешка любов!
Ще вляза вътре и ще си допия...
И ще осъмна в тоз аперитив...
Наивници във любовта сме ние!
Ще го задраскам оня глупав стих!...
- - -
* - глутница кучета, които съпровождат разгонена кучка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
