Ще им върна цветята
Този свят е прекрасен, но аз все грешах –
много бързо препускаше пулсът ми.
И през буйни води се опитвах, пеша,
да премина безбожно, със лудите.
Не посрещах зората усмихнат, а с гняв,
насъбран от огньове на вещици.
Не кадях на душата си с честен тамян,
а я хвърлях на псетата, бесните.
И не ръсех дома със светена вода,
а изгарях го с болката, честната.
По неведоми пътища често вървях,
ала вярвах на Бог и на песните.
Непростен ще остана от много души,
аз простих им. Прости им ти, Господи.
Щом пристигна, където душата лети,
ще им върна цветята и… болките!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илко Карайчев Все права защищены
