Този свят е прекрасен, но аз все грешах –
много бързо препускаше пулсът ми.
И през буйни води се опитвах, пеша,
да премина безбожно, със лудите.
Не посрещах зората усмихнат, а с гняв,
насъбран от огньове на вещици.
Не кадях на душата си с честен тамян,
а я хвърлях на псетата, бесните.
И не ръсех дома със светена вода,
а изгарях го с болката, честната.
По неведоми пътища често вървях,
ала вярвах на Бог и на песните. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up