Sep 27, 2012, 2:40 PM

Ще им върна цветята 

  Poetry » Other
1073 0 15

Този свят е прекрасен, но аз все грешах –

много бързо препускаше пулсът ми.

И през буйни води се опитвах, пеша,

да премина безбожно, със лудите.

 

Не посрещах зората усмихнат, а с гняв,

насъбран от огньове на вещици.

Не кадях на душата си с честен тамян,

а я хвърлях на псетата, бесните.

 

И не ръсех дома със светена вода,

а изгарях го с болката, честната.

По неведоми пътища често вървях,

ала вярвах на Бог и на песните.

 

Непростен ще остана от много души,

аз простих им. Прости им ти, Господи.

Щом пристигна, където душата лети,

ще им върна цветята и… болките! 

© Илко Карайчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??