Ще им върна цветята
Този свят е прекрасен, но аз все грешах –
много бързо препускаше пулсът ми.
И през буйни води се опитвах, пеша,
да премина безбожно, със лудите.
Не посрещах зората усмихнат, а с гняв,
насъбран от огньове на вещици.
Не кадях на душата си с честен тамян,
а я хвърлях на псетата, бесните.
И не ръсех дома със светена вода,
а изгарях го с болката, честната.
По неведоми пътища често вървях,
ала вярвах на Бог и на песните.
Непростен ще остана от много души,
аз простих им. Прости им ти, Господи.
Щом пристигна, където душата лети,
ще им върна цветята и… болките!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илко Карайчев Всички права запазени
