28 авг. 2025 г., 09:29

Ще любя до деветия живот

126 0 0

Когато бедността порок не бе
и радиото беше ни имане,
но имахме цял град, земя, небе
и обич – да ни стигне и остане.

Дали ще има или не парѝ,
последна грижа – имахме геврече,
китара, залез... песни до зори...
Бог бе високо, царят – надалече.

Растяхме като бурени с бодли,
безстрашни, изподрани дон кихоти,
и мислехме: Какво като боли,
щом имаме по няколко животи?

А после в миг света се промени,
приятели уж бяхме... сякаш вчера,
душите – натежали от вини
и себе си не могат да намерят.

А аз отново в битки с дон Кихот
се впускам... Който иска нека стар е,
ще любя до деветия живот,
а после ще се преродя... в магаре...  

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...