Ще ме намериш...
Ще ме намериш...
Ще се стопя във теб... като сълза, от вятъра отронена.
И пак без глас ще те повикам... тихичко.
И като цвете в пламъка на мъжки погледи ще изгоря...
А после ще си ида – непотърсена...
Ще те сънувам всяка нощ в дворци от морски пясък,
през твойте длани, знам, че ще тека неуловима –
като кристална, чиста изворна вода –
да утоля в душата ти пустинята...
Ще ме намираш сутрин в капките роса,
окъпали ресниците ти дълги.
За да ме имаш, просто протегни ръка –
отдавна аз до теб стоя безмълвна!
И вече няма да се търсим в ненамиране...
И двамата платихме свойте дългове.
Сега остава ни да сме щастливи...
Вземи ме! Нека те допълня!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елмира Митева Все права защищены
