Ще ме намериш...
Ще ме намериш...
Ще се стопя във теб... като сълза, от вятъра отронена.
И пак без глас ще те повикам... тихичко.
И като цвете в пламъка на мъжки погледи ще изгоря...
А после ще си ида – непотърсена...
Ще те сънувам всяка нощ в дворци от морски пясък,
през твойте длани, знам, че ще тека неуловима –
като кристална, чиста изворна вода –
да утоля в душата ти пустинята...
Ще ме намираш сутрин в капките роса,
окъпали ресниците ти дълги.
За да ме имаш, просто протегни ръка –
отдавна аз до теб стоя безмълвна!
И вече няма да се търсим в ненамиране...
И двамата платихме свойте дългове.
Сега остава ни да сме щастливи...
Вземи ме! Нека те допълня!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
