Ще ме обичаш ли, когато почернея
и светлината се засели в чужда нива,
а птиците във мене онемеят?
Ще си до мен ли? Или ще си идеш,
когато ще съм се разнищила
до дъното, до корена в душата си...
когато те потърся в нищото...
Ще ме крепиш ли, докато ме чакаш?
... Когато ще съм се раздрипила
от стотното безсмислено завръщане,
без сили даже да изхлипам...
Ще дойдеш ли, за да ми сгрееш пръстите?
... Когато от безпътици се срутя
и ветровете ми логично остареят,
и нямам даже грош да се откупя,
и прошка да поискам не посмея...
Ще ме обичаш ли, когато се наложи,
от себе си дори да ме опазиш?...
Ще ме обичаш ли тогаз? Дали ще можеш?
... Ще ме обичаш ли, когато ме намразиш?...
© Миглена Цветкова Все права защищены