13.12.2011 г., 21:13

Ще ме обичаш ли

1.5K 0 9

Ще ме обичаш ли, когато почернея

и светлината се засели в чужда нива,

а птиците във мене онемеят?

Ще си до мен ли? Или ще си идеш,

 

когато ще съм се разнищила

до дъното, до корена в душата си...

когато те потърся в нищото...

Ще ме крепиш ли, докато ме чакаш?

 

... Когато ще съм се раздрипила

от стотното безсмислено завръщане,

без сили даже да изхлипам...

Ще дойдеш ли, за да ми сгрееш пръстите?

 

... Когато от безпътици се срутя

и ветровете ми логично остареят,

и нямам даже грош да се откупя,

и прошка да поискам не посмея...

 

Ще ме обичаш ли, когато се наложи,

от себе си дори да ме опазиш?...

Ще ме обичаш ли тогаз? Дали ще можеш?

... Ще ме обичаш ли, когато ме намразиш?...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!!!
  • Много истински и дълбок смисъл има в тия стихове! Харесах!
  • Поздравления !!!
    Ще ме обичаш ли, когато се наложи,
    от себе си дори да ме опазиш?...
    Ще ме обичаш ли тогаз? Дали ще можеш?
    ... Ще ме обичаш ли, когато ме намразиш?...
    любими стихове
  • Браво!
  • Ще ме обичаш ли, когато почернея
    и светлината се засели в чужда нива,
    а птиците във мене онемеят?



    С всяка песен озаряваш стъмнените ниви на сърцата ни, защото светят думите ти, Меги...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...