23 авг. 2024 г., 13:12

Ще ме познаеш ли

687 1 0

Все същото си, мое море-

примамливо нежно, могъщо сурово,

но вече аз не съм онова дете,

ще ме познаеш ли, щом срещнем се отново?

 

Все тъй вълните ти са синя свила-

пенливи втурват се да ме прегърнат.

Ала в ръцете ми отдавна няма сила

на тая бурна радост да отвърнат.

 

Все тъй лудешки хукваш към брега-

целуваш го и бягаш надалече.

Но толкоз немощни са моите крака-

със теб да тичам няма вече.

 

И пак блестиш под светлите лъчи,

лазур прелива в тъмно синьо,

но тъй отслабнали са моите очи-

не мога цветовете ти да видя.

 

Пристъпвам към теб, от бастун подкрепена

усещам водата жива трепти.

Ще ме познаеш, знам, макар тъй променена,

че сърцето ми в твоя ритъм тупти!

 

Целуваш нежно уморените ми нозе

и тихичко си казваме: Обичам те!

Едно неостаряващо никак море

с едно пораснало много момиченце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...