Все същото си, мое море-
примамливо нежно, могъщо сурово,
но вече аз не съм онова дете,
ще ме познаеш ли, щом срещнем се отново?
Все тъй вълните ти са синя свила-
пенливи втурват се да ме прегърнат.
Ала в ръцете ми отдавна няма сила
на тая бурна радост да отвърнат.
Все тъй лудешки хукваш към брега-
целуваш го и бягаш надалече.
Но толкоз немощни са моите крака-
със теб да тичам няма вече. ...