Ще ми подариш ли Коледа
И пълня празни шепи
с мъртви обещания,
и с болка всяка вечер
сплитам тежките сълзи.
В сърцето дълго приютявах
чужди разкания,
и днес не чувам пулса си
от толкова вини.
Вървя...
Снежинки стискам
в празните ръце,
топят се мигом... като обич.
Вървя... Сама...
По дяволите празниците!
Аз нямам нищо...
Даже Коледа...
Години вече
някак си е празна,
премръзнала от студ и самота,
но още пази онзи светъл
дух на празника
и чака със надежда
да го възродя.
Но в мене няма нищо!
Всичко се топи...
като снежинките,
прегърнали прозорците...
Надежда виждам само
в твоите очи...
Ще ми подариш ли Коледа?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Истинска Все права защищены
