Dec 26, 2008, 8:08 PM

Ще ми подариш ли Коледа 

  Poetry
743 0 10

И пълня празни шепи

с мъртви обещания,

и с болка всяка вечер

сплитам тежките сълзи.

В сърцето дълго приютявах

чужди разкания,

и днес не чувам пулса си

от толкова вини.

Вървя...

Снежинки стискам

в празните ръце,

топят се мигом... като обич.

Вървя... Сама...

По дяволите празниците!

Аз нямам нищо...

Даже Коледа...

Години вече

някак си е празна,

премръзнала от студ и самота,

но още пази онзи светъл

дух на празника

и чака със надежда

да го възродя.

Но в мене няма нищо!

Всичко се топи...

като снежинките,

прегърнали прозорците...

Надежда виждам само

в твоите очи...

Ще ми подариш ли Коледа?!

© Истинска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??