29 авг. 2010 г., 16:24

Ще ми простиш ли

1.4K 0 4


Ще ми простиш ли

 

Ще ми простиш ли за нощите, в които ти пишех

дълги писма.

Ще ми простиш ли за мислите, които изричах

без суета.

Ще ми простиш ли, че безкрайно те исках

и изгорях.

Ще ми простиш ли, че толкова много те мислех

и не спях.

Ще ми простиш ли, че не питах за нищо,

исках само да дам.

Ще ми простиш ли, че поднесох сърцето си

без свян.

Ще ми простиш ли, че отворих вратата

на всички мечти.

Ще ми простиш ли, че едва съществувах

и не дишах почти.

Ще ми простиш ли тази привързаност

и този мой грях,

ще ми простиш ли всяко мое „обичам те”

и „искам те пак”.

Ще ми простиш ли…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Марина, благодаря, че ме навести Стел, прегръдка!
  • И как не...?! Та ти си му дала цялото си същество! Много хубав стих, Ади! Поздравления.
  • "Ще ми простиш ли тази привързаност
    и този мой грях,"

  • Илко, Ивон, Белла, поздрав по-лесно е, когато прощавам на другите, а на себе си... ще простя някой ден

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...